Европейското първенство по футбол беше в разгара си, лятото също. Предстоеше важен мач, а жегата не се траеше. Фенове на отборите обикаляха улиците, крещяха и размахваха флагове или юмруци. Полицаи охраняваха стадиона и следяха за терористи… Само един от многото запалянковци нямаше билет. Не успя да си вземе и бързаше да се прибере вкъщи - щеше да гледа срещата по телевизията. Усили крачка и преди да влезе в жилищната кооперация, се отби в магазина, който беше почти до входа. Беше края на работното време. Продавачката го харесваше много. Усмихна му се с надежда този път да я покани горе при себе си, но той смръщи вежди, протегна ръка, сграбчи тази, която му се изпречи пред очите и хукна навън, без да обръща внимание на жената зад щанда, нито на другите хора…             
            Асансьорът не работеше и мъжът повлече жертвата си по стълбите нагоре, като внимаваше тя да не го издаде. Имаше време да й види сметката… Познаваше я много добре, виждаше я всеки път в магазина, беше я докосвал неведнъж и тя щеше да задоволи сега желанията му. Не искаше да е сам в тая жега, все пак е хубаво футбол да се гледа с компания! Наоколо не се виждаше жива душа. Живееше на петия етаж и пот започна да се стича по челото му, а и нещо го изгаряше отвътре. Спътницата му мълчеше, но нямаше друг избор. Вратите бяха заключени и хората скрити зад тях. Всеки беше намерил себе си или нещо друго в това лято… Бързаше. Взимаше стъпалата по две, без да обръща внимание на горещината и тази, която държеше в ръцете си. Можеше да иде някъде на друго място, за да не оставя следи, но се чувстваше спокоен вкъщи. Не го правеше за първи път, беше свикнал, а после изхвърляше тялото, след като не му беше нужно вече. Не оставяше следи, а и никой не се досещаше какви ги върши сам в апартамента си. Само тия етажи го мъчеха, сякаш нямаха край. Още малко, още два, неее – още един му оставаше… Идеше му тук, на това място да й налети, така беше закопнял, но се въздържа, преглътна и я стисна само здраво за гърлото. Тя не издаде звук и той усети хладината й. Това засили желанието му. Не беше перверзен, нормален мъж си беше, но не можеше да й устои…       
            Замисли се. Защо да бърза? Пазеше я за себе си като удоволствие по време на мача, негова беше, а и тя нямаше нищо против. „Две в едно – ще ми дойде добре!“ Тая мисъл го възбуди още повече, отпусна хватката си и хукна нагоре, като внимаваше да не изпусне жертвата си. Нямаше да си го прости. Тя беше спасението му! Какво друго да прави в тая непоносима лятна жега?... Дори не усети, че някой се изкачваше бавно след него. Спря на площадката, пое дъх, огледа се и страстно облиза напуканите си устни.
            Ръката му се разтрепери, докато извади ключа. Когато влезе, от гърдите му се отрони голяма въздишка. Пусна телевизора и посегна да види сметката на тази, която буквално довлече в дома си. Тогава чу звънеца на вратата. Стресна се, но остави плячката си и без да мисли, се запъти да отвори. Не очакваше никого, щеше да измисли нещо, ако го питат, но се изненада, когато видя продавачката от магазина. Погледна я озадачено. Беше красива, но избра другата… Тази, едва дишайки, сякаш някой я гонеше, изрече:
             - Защо?... Как можа?...Така ли трябваше?... Засрами се!... А аз те харесвах...
            - О, извинявай!... Забравих!... Жега беше, бързах… А и мачът… Нали разбираш?…
            Жената не слушаше. Досещаше се какво му бяха намеренията, но си траеше. Идеше й да извика полиция, но беше влюбена в него и само го заблъска с юмруци по гърдите. Той се усмихваше виновно и бавно отстъпваше назад. Дори не обърна внимание на това, че вратата се хлопна от течението. Посегна, хвана я за ръката и я задърпва към себе си. Другата  не реагира – нямаше как. Стоеше и чакаше реда си. Щяха да са хубава тройка, но малко по-късно, когато… Но не сега!...             
            Мъжът се плесна по челото. Чак сега разбра какво беше сторил. Извади от джоба си пари и настойчиво изрече:    
            - Вземи!... Неее!... Не ме разбирай грешно, моля те! За бутилката са... Не се сърди! Нямах време да чакам на опашка, за да я платя… Просто я взех… Знаеш, че футболът ми  е слабост… Ела сега да хапнем и пийнем, пък после ще му мислим…    
            Мачът беше започнал. Двама души седяха един до друг на дивана, отпиваха бавно от студената бира и се наслаждаваха на играта на отборите. Жегата и лятото нямаха вече значение, мъжът и жената бяха заедно - доволни, че нелепата случка най-после ги събра. Тя не му се сърдеше, за неволната кражба, а той, без да иска разбра, че винаги е копнял  да бъде с нея точно така –  до масата, пред телевизора, с питие в ръка. Щяха цял живот да гледат футбол, да си говорят тихо за какво ли не и да се наслаждават след това един на друг, забавили, че не са сами на този свят…           

Рая Вид, 08.07.2016