Аз съм морска сирена, а също и фар,

който свети във мрака и кораби чака.

На съдбата не мисля, че съм господар.

Правя често добро и не искам отплата.

Ту ме носят вълните напред, ту назад,

скитам често и търся съкровища скрити.

А в поредния лошо прикрит маскарад

не участвах, живях изолирано дните.

На глупеца и алчния гледах сеир - 

как се бореха ожесточено за гроша.

Всъщност търсех за себе си мъничко мир

и окайвах пред Бога прокобата лоша.

И мълвях аз през сълзи: \"Просто им, прости

Боже, те не съзнават какво сътвориха!\"

А сърцето ми плачеше - колко боли - 

тази чаша горчива докрай бе изпита.

Бог възкръсна, но нашите тленни тела

гният бързо в земята. Душата остава.

Победила завинаги даже смъртта,

Любовта е, която Живот ни дарява.

13-14. 09.2016 г.     ЕЛИА

София