Аз съм морска сирена, а също и фар,
който свети във мрака и кораби чака.
На съдбата не мисля, че съм господар.
Правя често добро и не искам отплата.
Ту ме носят вълните напред, ту назад,
скитам често и търся съкровища скрити.
А в поредния лошо прикрит маскарад
не участвах, живях изолирано дните.
На глупеца и алчния гледах сеир -
как се бореха ожесточено за гроша.
Всъщност търсех за себе си мъничко мир
и окайвах пред Бога прокобата лоша.
И мълвях аз през сълзи: \"Просто им, прости
Боже, те не съзнават какво сътвориха!\"
А сърцето ми плачеше - колко боли -
тази чаша горчива докрай бе изпита.
Бог възкръсна, но нашите тленни тела
гният бързо в земята. Душата остава.
Победила завинаги даже смъртта,
Любовта е, която Живот ни дарява.
13-14. 09.2016 г. ЕЛИА
София
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me