Когато обелиш коляно,
кърви и ужасно боли,
куцукаш с наведено рамо,
очите се къпят в сълзи.

И вкъщи приведен се връщаш,
кръвта трябва някак да спреш,
и болката с мъка преглъщаш,
но знаеш, че няма да мреш.

Когато ранят ти душата,
няма кръв, но защо пак боли,
искаш сам да изтръгнеш сърцето
и да сложиш скала да тупти.

Няма кръв, но раздран си отново,
тази рана зараства без срок,
усвояваш чрез болка наново,
неизбежно, пореден урок.