Замислен стоя си... а вятърът вее...
и времето
бавно
тече.
А старите книги...
прочетени вече...
събират
праха
си
пред мен.
А аз съм самичък...
откакто се помня...
един ми приятел са те.
Със тях преминава ми
пустото време...
през всеки
един
следващ ден.
Край мене менят се и нощи
и дните...
минават....
За мен са те миг.
Прочел съм безбройни,
забравени факти...
накрая...
Изгубих се сам!
Натрупах познание...
Цели епохи
са ясни
пред мойте очи.
Обаче пропуснах живота си вече...
той толкова сиво тече.
Аз нямам другари, любов и усмивки...
ни повод, причина за смях...
За чужди животи
аз толкова четох...
а себе си...
просто затрих.