Една нашенка, оправна дама
със звучно име Петрана,
взе че французойка стана.
Кроасаните вкусни
много и се усладиха,
бързичко наля снага,
естествено не от разходки
в Булонската гора.
Отдавна службичката си
в Български пощи забрави
и прашният живот
сред нейните товари.
Стига с тези мишки -
един ден рече
и сърцето си на
богат вдовец врече.
Без много лакърдии
с предишният се раздели,
за спомен остави му
две поотрасли дъщери.
Приятелите кои пък бяха те,
друго си е да общуваш със царе.
Така самозабравилата се Петрана
взе се за истинска придворна дама.
И сега вместо Петрана подписва се
като мадмоазел Жана...