Ти беше моето вдъхновение да пиша. Хващах химикала всеки път когато ме разсмееше или ме караше да се чувствам добре. Всеки път когато ме натъжаваше или ми липсваше. Пишех за теб, за нас. За любовите си, мечтите и болките спрямо тебе.
А сега вече съм няма. Не пиша, не говоря. Сякаш вече не чувствам дори. И нямайки право да се залъгвам - тази вечер казвам \'\'Сбогом\'\'. Сбогом на теб - този, който обичах. Сбогом на мечтите си - който погребах. На любовите си и болките също. И на оставащите копнежи дори.
Сбогом с любов ти повтарям, бъди щастлив - ти заслужаваш. Затварям очи и Сбогом на себе си казвам, - защото аз бях това, което беше и ти.