Двете стояха една срещу друга, гледаха се злобно и се караха, а шумът който издаваха стигаше чак до небето. Първо не можаха да си разделят мъжа, който все се въртеше около тях, а после думите те им съвсем загрубяха:
            -Уф! Колко си плоска! Какво ти харесват толкова?
            - Ти пък си широка и дебела.
            - Да, ама аз съм привлекателна и човек може да се влюби, като се огледа в мене.
            - Глупости! И аз имам блясък.
            - Ха-ха-ха! Лъскава била… Виж се само! Разкрачена си и имаш дълги, остри и криви зъби, а с тях може да извадиш очите на хората.
            - Може и така да е, но ти си пък тъпа! Бъркаш навсякъде всичко и го превръщаш в каша.
            - Мене ме обичат повече от тебе…
            - Затова ли само вкъщи си стоиш, а мене ме водят по тържества и приеми?
            - По-възрастна съм, уважавана съм. Много съм видяла на този свят, а теб никой не те знаеше дълги години.
            - Да, но щом ме видяха, вече без мен не могат.
            - Аз съм по-добра!
            - Аз съм по-хубава!
            - По-умна съм от тебе!
            - Глупости! Само си суетна, а не можеш отстрани да се видиш.
            - Аз така, а ти…
            - Не е вярно! Аз по-така, а ти…
            -Твоите братовчедки на полето сено събират, а ти си седнала да ми се хвалиш с произход.
            - А пък твоите роднини в строителството работят - вар бъркат и пясък носят.
            - Мразя те!
            - Че тебе кой те обича?
            - Стига вече! – скара им се този, който ги слушаше с часове – Всички сме тук, за да служим на хората и никой от нас не е с нищо повече от другия. Не спорете повече! Не е важно как изглеждаме, а какво вършим, какво оставяме след себе си. Имаме свое предназначение и заслуги, а всеки по своему е ценен и необходим за другите.
            След тези думи вилицата и лъжицата се стреснаха и замълчаха. Спряха да тракат и чукат по масата, въздъхнаха тежко,  погледнаха ножа с възхищение, повярваха му, успокоиха се и вече се примириха със съдбата си.

Рая Вид, 18.09.2016