Пресечното биващо изневиделица,
природно вакуумно бунтува мисъл сластно,
понеже пагубно маскирана виелица,
диктува смъртоизлияние прекрасно.
Измокрен възел слепота съзира,
подробно в извисена плесен причудлива,
а пресечената гордост се групира
и доволно свива ласката игрива.
Море от вишнев цвят вилнее,
докато духовността измества време,
за да стресне това което все линее,
открадвайки робот от горско племе.
Зли дъги преследват нощи бели,
останали от вопъл угнетен,
подканват те навярно паяците смели
да оплетат спектакъл от сатен.
Дирята от вятър тих доставена
пази ласкаво изобретение вяло -
спомена за приказка оставен е,
в подножие на сребърно махало.
Небеса открити търсят си звездите,
настроени да шепнат и блещукат,
защото там остават си следите,
чиито сенки нравите ще спукат.
Навалица от прекомерни отношения
към трезора на безумието неуместност влачи,
чрез сляти в неизбежност приключения,
ще срещне тя свещените погачи.
,
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me