Да отлитна и вятъра, да прегърна,
да разперя криле и да обгърна.
С тези две ръце,
да ръкопляскъм на сърце.
Прелитам към небесно ято,
подарък от изминала есен,
от изминало лято...
Сплотявам тесният кръг,
под небето ясно,
и изминавам пътят
с красотите, на морето голямо.
Прелитайки над морета,
прелитайки над езера...
Платното спря времето
пишейки с пера.
Волна като птица,
ражда свойте чеда.
И в сплотеното семейство
приютява, една ранена душа.
И в тихите води,
вълната грабва свойте мечти.
Вечери да пробуди,
тих дъжд да разлюби.
Волна като птица,
прелитам над брегове.
За да нося щастие,
на душите, като мен.