Най-доходна е политиката у нас.
Да станеш депутат е супер шанс.
Да бъдеш в парламента е облага,
която на избрани се полага.
Не всеки е щастлив да бъде горе – 
добираш се до там със триста зора.
Електоратът нищичко не подозира
и с хиляди надежди те избира.
Не знае той какъв ти е мотива,
но късно е, когато го открива.
Гласувал вече – има да се тюхка,
но ти си горе и какво ти пука?!
Там от високо гледаш панаира;
на теб осигурен ти е хаира.
Не правиш нищо, а текат парите
и все си на върха на новините.
Все нещо на народа обещаваш –
какво от туй, че никога не става,
когато до меда си толкоз близо –
да бръкнеш само и да се облизваш.
Че дето е меда, е келепира –
това и глупавия даже го разбира.

Електоратът – той да се надява.
Едва ли нещо друго му остава.
Да потърпи до края на мандата,
пък после да си търси правотата.
Да вика, да крещи и да проклина,
че е музей за стоки магазина.

Ще дойдат други в парламента славен,
а преходът ще си е бавен, бавен...
И пак така ще потекат парите,
и за реформи ще крещят глупците.
Реформите ще дойдат след дебати,
а за дебатите – внимание! – заплати.
Колкото по дълго дебатираме,
на по-широка черга се простираме.
И тъй ще е, додето свят светува –
едни живеят, други съществуват.

1994 г.
Габрово