Преподобно все открито зеленее,
време продажно весело и пакостливо,
пресъздава в духовете и бистрее,
мълчаливо и протяжно сиво.
Протяжно в паст сърцепристойно,
буболечки стенат в тъмнината,
докато биващо напред обстойно,
смесва се лъчение в седловината.
Мними в своята безбрежна слепота
остават вихри незапомнени,
внедрени звуци в незапомнената топлота
създават те ужасни спомени.
Железобетонни пухчета вечерят вяло,
маскирани в отплата ведра,
възвеличени в играта на умряло
обезличават те усмивка бавна, щедра.
Пронизани от адски бавен дим
вокално се тревоги всепознават,
обезкръжени от чутовен мим
спектакли вяло се обезоръжават.
Подели вятъра игрив, немирен,
скубят дните пясъчна отвара,
достигайки до смисъла обширен,
малко се оказват дни за звяра.
С диктовка се излива постоянство,
докоснала обществен враг,
докато напразните явления в странство,
определят мозъчния праг.