Навънка дъждът си се сипе полека
във ледния, призрачен ден.
Минутите глухо и пусто минават
и нищо не става край мен.
Да... срещам се с хора, десетки, стотици,
отивам... не знам си къде....
Обаче е празен животът край мене,
тъй сиви са моите дни...
И аз като огънят гасна полека
под силния, пагубен дъжд.
Тревоги десетки, безбройни проблеми
изсипват се право над мен...
Макар и след хора се чувствам самотен...
притиснат в самата стена.
Но въпреки туй аз не губя надежда...
не губя душа и кураж.