Любов моя! Казваш ми, че те пия безмерно,
но как да не е така, кажи ми, след като само
мога да продължавам да изживявам любовта
в тялото и душата ти и само в теб, намирам живот...
Любов моя! Благодаря ти, че отдаването ни е взаимно,
че споделяш заедно с мен, това опиянение, наречено любов,
и че никога не би ме помолила обратното, че никога
не съм сам..., любима моля те, не спирай да пиеш от мен...
И двамата знаем, че от това смело чувство няма изход,
и че само то отваря вратите към свободата и радостта...
и искаме да пием дори от нейните болки, от нейния плач,
защото тя ни дарява се със същността на песните, на всичко...
Любов моя! Искам само да пия от стомната ти, пълна с любов,
и да я пълня пак и пак, отново да ти долея от моята любов...,
и да се потопим във извора на тази наша защита и чистота...,
която чувствам в прегръдките и дела ти, в моите целувки...
Любов моя, казваш ми, че те пия безмерно,
но не искаш никога да престана да го правя...
И аз не искам! Сърцето ми просто те обича!
не спирай да пиеш от мен...