Вече е време да се изправим пред това,

че се обичаме 

не е нещо, което можем да скрием, 

то личи си всякога... личи си във всичко,

в думите и в делата

крещи го всяка клетка и фибра на тялото ни,

шепти го всяко ъгълче и кътче в душата ни...

Една надменна и предизвикателна красота,

но без заглавия, очаквания и условия

упорита и несломима, винаги щедра...

най- красивото цвете на света с бодли,

които са ръце ти, които ме докосват

и сърцето ти, което лекува болките ми...

един бурен и безкраен извор в затишие

още и още вода в обятията ни

в нощите ни на обичане...

Едно пълно и цяло отдаване във вечността,

което само в един миг може да запълни празнината,

от моментите, в които не сме се познавали от слепота,

но което продължава да е неутолимо и дълбоко,

дори когато е изпълнено или застрашено,

то просто рискува и обича всеки един миг...

няма никакви резерви и забравя за лошото,

побеждава страха и превръща го в смелост...

Дава ни ключа от сърцето на другия,

двете сливат се и превръщат се в едно...

този таен ключ, който всеки мечтае да намери

ключа към магията на любовта,

който отключва в нас душата и копнежа за любов,

който само с един поглед, с една усмивка,

сбъдва нашата въздишка, взимайки я и връщайки ни я...

Ти ми върна въздуха любов моя,

а сега отново открадни душата ми...