Бе веднъж когато мислите неволни
осиротяха в замисли вековни,
подредени вече в самотата,
опасно вечни в сиротата.
Пребежно върло в седловината,
загадка бива за познание,
а познато свое мислодеяние,
разбира смислите на суетата.
Духовна напаст мъртвостта изрича,
подредена акуратно във видения,
разграничили се в това, което срича
насмалко с бисерни стенания.
Тепърва в подходящото видение,
отлитат хризантеми вяли,
откакто ведро настроение,
съзира вопли все умряли.
В традиционното безпощадно невидение
се случват отново върли изненади,
астрофизици смели в поощрение
вечерят със спомени за водопади.
И ето - ненадейна среща става,
доказвайки стенание невероятно,
възвисено те се срещат подобава,
в многомъдрие всестранно, акуратно.
Видения вълшебни се задават,
отмиращо в съдбовни наблюдения,
доколкото отсечени стенания,
в диамантените основания остават.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me