Забулена във слънчева забрадка,
със облачето бяло под ръка,
ти идваш светла със походка гладка,
за да прегазиш моята река.

Просветнаха ми дните, като лИсти.
Далеч са вече тъмните следи.
А мислите по тебе са ми чисти
и днес те чакам аз, като преди.

Росата по тревата е изгряла.
По капките й сребърни вървиш.
Самата ти си, като капка бяла
и в теб- в сърцето- бисерче държиш.

Мъжете ще те търсят по полята.
Щурците - в кладенчета от лъчи.
Светулките - в нощта на необята.
А ти се гушиш в моите очи.

-------------------------------------
Стихотворението е отличено с Трета  награда на Третия Национален
поетичен конкурс \"Горчиво вино\" - Петрич,2016