Ръцете му – криле на птица,
рисуват спомени върху платното.
Светът му е събран във две зеници,
а взорът му различен е, защото
отдавна вляво носи самотата.
По изгрев я облича с топли цветове,
по залез във лилаво вае я ръката.
Тогава вижда се като дете,
което дълго след градушка, в тишината
за щъркелите скришом плакало е.
Душата му – гнездо на птица,
уют, създаден от сърцето.
Не търсете в него лъскави корици,
простичък и необятен е като небето,
в което мълнии и тишина се раждат,
а той ги укротява само с четка
и дълго с цветовете си разказва
за всяка стъпка, извървяна в битието.
Сърцето му – сърце на птица,
тупти на воля само във простора.
Тогава живи са в очите му искриците
и всеки цвят върху платното
пречупва земните окови,
а бръчките, прорязали челото
са линии, оставени от мъдростта на сова.
Ръцете му – криле на птица.
Художникът със тях умее да лети.
Дали е щъркел, ти не питай –
Огромни са, когато той твори.