Когато съм мъка, съм зима,
фучаща,  студена и зла,
дори не оставям пъртина,
за пътник изгубен в нощта.

С ръцете студени рисувам,
картини на фон ням и блед,
а после смирена пасувам,
сълзите изгарям във лед.

Когато съм радост, съм пролет,
цъфтяща, искряща, добра,
крилете разпервам за полет,
и жадна за смисъл летя.

Изпявам шансон на водата,
танцувам със въздуха валс,
говоря с любов на цветята,
и обич творя пак за вас.