Отдавна се откъсна страница книжовна,
отминала през светлите пътеки,
извиси се мигом локвата лъжовна,
в размисли витаещи на библиотеки.

Престанал вопъл, истина игрива
отново се раздират като детелини,
докато изява страстна и щастлива,
настъпва противопехотни мини.

Аквариумът призрачен празен е отново,
със засъхнали по стените му зеленотии
и няма в него нищо от олово,
а само стъклени спомени от мерудии.

Духовитата мъглявина потайна
запазва своята отнесеност злокобна,
замаскирана в следа безкрайна,
остана куха реч - завинаги бунтовна.

Печалбата оставена в сумрака
събира прахуляк и стене лековито,
посрещайки аквариумната атака,
бизонското сърце остава свито.

Онези спящи весели предели
аквариум античен вече пренамират,
достигнали до ризниците бели,
в идейността сълзяща все се взират.

Откритите лъжи отново скърцат,
отнесени от щуротии нежни,
огнените ласки щом прехвърчат,
струните остават искрено копнежни.

И бури слепи пак нашепват
ослолени прецизни, смислови предположения,
на кладата с шоколади подкрепени,
 изчезват всякакви видения.

Засегнати от пустотата живородена,
златисти рибки желания отхвърлят,
напомняйки за хитра стръв опитомена,
в отвъдното се те прехвърлят.