В утрото,  когато още спиш,
светът на пръсти се събужда,
тогава чувствата си не броиш
и любовта във теб прохожда.
 
Дърветата прегърнали небето
по изгрев омайват ни с разкош
и в теб се ражда  пак  детето,
което приспивам всяка нощ.
 
И аз и ти отново се обичаме,
пак  говорим  на  един език
и радости и скърби сричаме
в един безкрайно дълъг миг.

          
 
                    21.09.16