Лятото е тъй горещо,
от небето сякаш жар,
всеки търси с нещо
спасение от тоз пожар.

Морето ги привлича,
плажът ги така зове,
хората към него тичат
да им бъде там добре. 

Но... то не е за всички,
за някого е вечно,
за други без парички
е минало далечно.

На пенсионера клети
празно е портмонето,
няма вече да усети
прохлада от морето.

Но и не се чумери,
отчаян не стои,
наслада ще намери
за тез горещи дни.

Извадил от тавана
картината с морето,
със бабата си двама
стоят на канапето. 

Краката потопили
в легена със водата
и погледите впили
в рисунката позната.

Така са те щастливи!
Сега са на морето
при чайките кресливи
и слънцето, което 

с лъчите си ги жари
без отдих и пощада,
а нежен бриз ги гали
със свежест и прохлада.

На морски бряг разлята
от разбитите вълни,
дочуват как водата
се плиска, пени и шуми. 

На морето красотата
и пясъкът златист,
разтваря им душата
за спомена красив. 

„О, лято, лято жежко,
при нас добре дошло,
дори и с „ужким“ нещо
за всички си добро.

Макар да си горещо
и трудно да търпим,
си неизбежно нещо,
ти сезон неотменим.“