Шепнем си с вятъра някакви тайни.
Гледат ни странно дървета и храсти:
сякаш връхлитат върху паметта ни
орлови нокти и спомени драскат.
Спускат се стършели в яд погрознели,
лятото стиснали с пръсти случайни.
И ги изпяват с пиянските трели
старите храсти ненашите тайни.
Хвърлят с листата си думи нахалос,
връща ги вятърът с есенни страсти.
Скоро ще бъдат облечени в бяло
нашите тайни, заключени в храста.