Ти заспиваш ужасно далеч. На милиони километри от мен. А как искам аз да си тук. Да те усетя най-спокоен и най-мил. Ти се събуждаш също ужасно далеч. Отново на много километри. И пак аз копнея аз да си тук. До мен, в моите утрини. И дните си прекарваш далеч. Като, че ли на светлинни години. Но тогава май не трябва да си при мен. За да очаквам, нашите вечери. И макар много далечен... Си ми най-специален и най-мил. И деня в който те видя за мен ще е като месец Април. Тогава, когато цветята разцъфват и когато камбанки нежно ехтят. Такава радост и аз ще почувствам, когато най-сетне усетя твоята плът.