Ще те изпратя. Зная, че си тръгваш,

макар, че малко много подрани.

Не можеш със лъжи да ме залъгваш - 

аз знаех колко много те боли.

Не тялото - Душата те болеше

от този шантав, невъзможен свят

и болката безмълвно в теб кънтеше,

а също и шума на този град.

Но моля се да си спасиш Душата

и в оня свят  да свириш и твориш.

Оставяш ме със спомени богата

и с пламъка ти - в мене ще гориш - 

сърце в сърце. Минута, сто години,

които всъщност миг от вечността

са някак, моля, чакай ме, любими - 

ще дойда аз при тебе след смъртта.

24.09.2016.      ЕЛИА

София