Ръцете и`- криле на бяла птица
бленуваха за миг да полетят.
Да стигне хоризонта екзотичен,
где мачтите на корабите спят.

Да слее мъдростта си с красотата,
вярата със късче свобода,
силата отдавна осъзната
с поривът дарен ѝ по съдба.

В полет да надмогне суетите
с горчилките събрани до сега,
да грабне синьото от висините
и пак любяща стъпи на брега.