Невъзможността да се претворяваме се превръща в разстоянието, което ни разделя!
Искам да обясня как и защо стигнах до тази мисъл. Времето и разстоянието, което стои между нас не е наш враг, то времето/ и учените даже го доказаха/ е променлива константа, а пък разстоянието кажи- речи ще се окаже подобна работа...
Знаеш ли, че с теб сме били на еони години време и разстояние един от друг. Ти и Аз в две съвсем различни Вселени. По нашето човешко летоброене вероятността да се срещнем е била много малка.
Когато бях дете си мечтаех да имам машина на времето, за да мога да пътешествам в различните епохи и светове. Желанието беше толкова силно, че понякога изпитвах огромна болка и недоволство поради факта, че нямам такава машина. И като в приказката за братята с неволята така и аз мънкам, мънкам и накрая хвана че се понеса на крилете на фантазията и право в мечтаното от мен време.
-Ех, какви приключения изпълваха закопнялото детско сърце! Понякога се обърквах и не знаех къде е по истинско тук или там...
Спирам с тези доказателства, защото всеки е бил дете и знае колко е прекрасно да галопираш със своят вълшебен кон. Някой ще оспорят доказателствата ми и ще кажат това са глупости детинщини, но ние с теб знаем...
Отклоних се малко от основното за което щях да пиша, но нали трябва да се подплатява казаното с факти, та мисълта ми бе за времето и разстоянието и основният въпрос, как така се случи, че с теб от далечните вселени да скъсим разстоянието и да го сведем от н-ти светлинни години до ххх км., а пък времето почти, почти да изчезне?
И тук идва сега онази мисъл, че разстоянието и времето се стопяват когато двамата започната да вървят един към друг!
Като на кино лента пред очите ми минава животът, всичко което се е случило е имало своят дълбок замисъл. Установих, че промяната на личността и разчупването на стари модели е билетът за машината на времето, с която аз тръгнах от онази далечна Вселена, а пък ти от твоята. Какво са сега тези ххх км., в сравнение с онези ехе светлинни години- НИЩО едно голямо НИЩО! |
|