Моят сън при тебе пак ме връща, 
със спомена от миналото време.
Далеч оставих бащината къща -
сърцето ти с любов да ме приеме.

С морни мисли в нощите битувам,
свел глава над крехкото си рамо.
Откога ли този сън сънувам -
в очакване на твоята поява само?

Жар-птица с волен полет ме отвежда 
при сбъднатите блянове, мечти.
С мигащи клепачи утрото поглеждам -
смисълът на моят ден останала си ти...