Подпечатвам душата ти с черен печат,
не ме гледай намръщено...
Ти тръгваш момиче отново на път,
но без право на завръщане!

От мен си тръгваше много пъти,
без да попиташ, какво ще правя аз,
сам ме оставяше на кръстопътя,
за теб да мечтая на глас!

Когато при мен гузна се връщаше,
несбъднала измамна мечта,
обидите от тебе преглъщах
и ти отварях широко врата!

Но вече ми много омръзна,
да те лекувам от разочарования,
след теб в нощите да мръзна
и да ме измъчват терзания!