На учителката ми
Безвремие сега е твоето име, време.
Ранените ми клетки те отпращат без покой.
Да си простим с тебе плахо да приемеш -
ще дойда с пътуване след дъждове - порои.
Сътворяване сега е твоето име, любов.
Но не искам те с оценка \'нещо като три\'.
За изцелението свише как да съм готов,
когато всичко в мене доизгаря и искри.
Признание сега е твоето име, обич.
Каниш ме с вечерница, където и да си.
Да ме погали нежно, искам да дотича
жената, която огъня във мен гаси...