Нищосветие се плъзга всепознато,
окултно много идеално,
но бива, та ли бива нищо,
спонтанността погубва всичко.

Идейна мисъл се осъществява
ухае на среднощната забрава,
и има ред, и има всеконструкции,
вещаят те внедрени езикофункции

Спестовническо сладостратстие
явява се като призвание
и да има истина, да има нещо,
нищо общо с Хирошима.

Внедрени мисли проговарят,
смисъл биващ олицетворяват,
защото има скица, има нет,
способен е със своя слънчоглед.

Злосторна подготовка има
нищостно акуратно все забрава,
или има или няма мисъл,
способната мисловност изостава.

Прогнозно все осъществена
мисъл свойствено вирее
и има, има нещо, има нищо,
то присъщо бавно тлее.