Когато се будиш в нощна безсъница
и сънят си е тръгнал към утрото,
погледни есента как шуми от прозореца
и в нея се виж пред огледалото.
Приеми зрелостта и не питай за другото,
със съня е отминало лека полека.
Обичащите ги отричат,
но страха си надвивай, откъсни се от сянката,
на пети я загърбвай като стъпваш над бездната.
По ръба е твойта пътека.
Само щастливите спят.