денят в който ходеше по покривите
и вятърът каза
слез
а ти все така колебливо еквилибрираше по ръбовете
гласът нямаше значение
бъдещето се спотайваше между клоните
и почукваше с човката на кълвач която казваше
слез
а ти все така
малко претенциозно и плавно
леко прокрадвайки се за да кажа
ах
слез
правеше се че губиш равновесие
и аз стисках клепачи
защото как да понеса тази височина в желанията ти
и забавлението как се страхувам за теб
точно в седем
ти беше долу
без да го желаеш
а само малка част от теб
беше горе