\"Беше септември. Последните дни на месеца, когато всичко се натъжава без някаква конкретна причина.\" Рей Бредбъри

А трябва ли причина да си тъжен?
Тъгата вероятно ти е в гените?
Понякога опитваш да излъжеш,
защото зло е всяко откровение.
Понякога лъжата е убежище.
Понякога прилича на септември.
Залага си капаните и мрежите, 
и чака кротко. Само месец време.
Създава ти илюзия за празник.
Развихря се и шари карнавално.
Изкуствен оптимизъм, но заразен,
a зад гърба ти действа нелегално.
И те полазват голите му истини -
умирането идва твърде скоро.
Започва бавно. Първо падат листите,
а после и студът забива шпора.
Мъгли закриват всичко недовършено.
Понякога приличат на медузи.
Надеждите за трайност са прекършени.
Превръщат се в безформени илюзии.
Е? Трябва ли причина да си тъжен?
Тъгата е просмукана до костите. 
И ти се лъжеш, искрено се лъжеш.
И вярваш на септември. И е просто…