Добре ли си престорих, че съм жива?
Повярва ли ми? Бива ме, нали?!
Душата ми от огнена коприва
покрита е със хиляди следи...

Съдбата наша често умъртвява,
чрез ориста ни нашите души...
На мъртвата душа не и отива,
да се спотайва, щом сърце тупти...

И слага маска, прави се на жива,
така показва тя на ориста,
че ако още иска да я има
ще си изпъди даже и смъртта...

Но трябва чудо - маската да падне
и да възкръсне мъртвата душа,
а чудото е: някой да я види -
красива- под следите от смъртта...

Копривените шарки - да поиска,
да милва нежно с топла светлина,
та нов живот душата да получи!
Ти, сам решавай: можеш ли това?!

Антоанета Александрова