Той беше градинар,тя работещо момиче. Двамата бяха толкова различни. Живееха в два различни свята. За него светът се състоеше от обич, топлота и чувственост. Светът на растенията. За нея светът беше шумен, подвижен, и многообразен. Светът на хората. Той беше мечтател. Рисуваше дъги по небето с фантазията си и си тананикаше бавни песнички. Тя беше реалистка. Правеше това, което трябваше и слушаше силна и шумна музика. Всяка сутрин, рано, той идваше да се погрижи за градината в двора И. Чистеше пътеките, подрязваше розовите храсти, окопаваше растенията, спасявайки ги от плевелите, поливаше. Тя го виждаше през прозореца, докато се приготвяше за поредния изпълнен със задачи ден. После минаваше покрай него с лека и уверена походка и двамата си разменяха смотолевени поздрави. Той я проследяваше с поглед, как се качва в колата и отпрашва нанякъде. Тя го поглеждаше през рамо, качвайки се в нея, и всяка сутрин погледите им се срещаха, но в тях имаше нещо много повече от глухо произнесените поздрави.
   Един ден той не дойде. Тя почака. Нямаше го. Приготви се и тръгна за работа, но нещо сякаш и липсваше. Обади се от офиса на градинската фирма, която беше наела да се грижи за двора И. Оттам казаха, че той е напуснал. Сега осъзна, че светът не е същия като преди. Вече не беше многоцветен. Някак сивотата покри пъстротата му. Сутрините не бяха същите. Времето минаваше бавно. Дори бурните нощни купони за разпускане не я удоволетворяваха, както преди.... И всичко това само заради няколко бегло разменени погледа на тръгване за работа.
  Той започна нова работа. Заплащането беше по-добро. Освен това имаше възможност да се развива кариерно. Условията бяха чудесни. Но усещаше някаква странна липса в сърцето си. Мислите му непрекъснато го връщаха към онези сутрини, на предишната му работа.... И всичко това само заради няколко бегло разменени погледа...
  И двамата се опитваха да преживеят \"раздялата\" си. Тя излизаше повече. Той работеше повече. Прибираха се късно. Всеки поотделно, сам в празния си дом. Но сутрините идваха и връщаха спомена за онези погледи... А бяха просто сутрини...
  Не очакваха да се срещнат, но когато това се случи не можеха да откъснат очи един от друг. Магазинът бе препълнен с хора, но това не им пречеше да се гледат, сякаш няма никого. Отново бяха заедно. Това бе най-прекрасното нещо в живота им. Той И предложи да И помогне с покупките. Тя не си И помисли да му откаже. И двамата искаха просто да са заедно. Сега това бе най-важното нещо за тях. По пътя към дома И мълчаха. Там в двора, той смотолеви някаква забележка към новия градинар, а тя му предложи да работи само за нея. Макар вече да имаше хубава нова работа, все пак прие. Просто не можа да И откаже. ...И всичко това заради погледите от онези сутрини...
  Какво се случи после си знаят само те двамата. Той и тя.