Когато тъжна съм,
единствен ти подслон ми даваш.
Когато животът струва ми се кошмар, не сладък сън,
ти винаги до мен заставаш.

Когато времето сякаш е спряло,
когато часовниковите стрелки не помръдват,
тогава твоето рамо до моето е опряно,
тогава мечтите ми се сбъдват.

Цял живот човек се бори,
да спечели тази награда,
когато тъжен е, да има с кого да поговори
и подкрепа нечия да има, някой ден, ако пострада.