Навирило козлето
ден един нослето
и без всякаква срам
решило: „Пръч съм голям!“
Хукнало из гората,
размахало рогцата
със силна закана
да хване вълк в капана.
Но – за беда само,
там нямало слама
ни къде да се крие,
ни с копита да рие.
Вълк насреща му стар,
пиян като в нощен бар,
страшно той изревал,
кожата нежна съдрал.
Горкото малко козле!
С пъпчиво още носле,
тропнало сърдито чак
същински млад юнак.
Навирило рогцата,
разтърсило гората,
но – хванал го вълка,
изпълнил си дълга.

Поуката каква е?
Не се перчи кат яре,
че вълк насреща дебне
и може да те вземне.
Бързо ще те схруска
той само на закуска.

Рая Вид, 28.09.2016