Не разбра ли, че не можеш да избягаш?
Без въздух, няма как да оцелееш,
не можеш все без мене да си лягаш,
без обич... неизбежно ще изтлееш.
Не разбра ли, че душата ти е моя,
била е винаги... не иска да си тръгнеш,
разтърси ме... откраднах и покоя,
сърцето си дарих... да го изтръгнеш.
Не разбра ли, че във тебе съществувам,
по вените ти с тласък се разливам,
във гените ти карма пророкувам,
пречистена кръвта ти, в мен я вливам.
Не разбра ли? Без любов не се живее?
Обречени сме... помниш ли ни в рая?
Ела, душа и тяло пак да слеем,
откажеш ли се...сам ще си до края...