Пресякох тъничка пътека и съзрях
отчетливи и дребни, боси стъпчици,
сред угасена от росата прах,
между треви и свежи цветни пъпчици.
Приличаха на стъпки на дете,
но с всяка крачка мъничко порастваха.
Усещах, а не виждах как расте
поредният изгряващ ден на лятото .
И тръгнах по пътечката, натам,
където ме поведоха крачетата,
край избуяли ниви с маков плам,
под ласкавата синева на светлото.
Тъмнееше зелената трева и - Ах!
Нивята позлатиха класовете си.
По-тежки бяха стъпките. Вървях,
но жегата развихри бесовете си.
Наля се зърно. Някой го прибра.
Осили остри боцкаха нозете ми.
Под сенките на близката гора
онези стъпки спряха край овцете.
И аз поспрях за глътка горски хлад.
Дъбравата ухаеше на мащерка,
на мента и на друга благодат,
а ручейче бълбукаше под храстите.
Пътечката премина през бостан.
От зрялост едри дини се разпукваха.
От ферментирал сок денят пиян
под сянката лежеше и свирукаше.
А стъпките не спираха под сянката.
Лениво си измисляха посоката.
Вървяха смело. Бързаха за някъде.
Полъхна бриз и разхлади наоколо.
Солено зауха на морски дарове,
на водорасли и на черни пясъци.
Пътеката под стъпките ми пареше,
а гларуси ме поздравиха с крясъци.
Заслужих си го. Потна и разгърдена,
на плажа, до вълните, срещу вятъра.
Дойдох ,видях и седнах. Няма мърдане.
Доведоха ме стъпките на лятото.