Пресъхна чучурът на любовта. Задръсти се
от шлаката на дългото мълчание.
Засъхнаха милувките по пръстите.
Копнежът се превърна в разстояние.
Изчезна поривът да бъдем близки.
Мумифицира болката в очите ни.
Разпадна се на пясък обелиска
от страст, разбиван с ярост от вините ни.
Изпепеля зелената надежда,
че сме открили тайните скрижали
на вечната любов.Така подвеждащо
извършвахме свещени ритуали
и ореолно светеха косите ни
сред тежките ухания на амбра,
над дланите ни сухи като свитъци,
но никога не ни достигна храброст
да се преселим в сянката на другия,
да зачертаем собственото его,
фаталните различия, заслугите.
Едно да станем.
Алфа и омега.