Отроних аз една сълза

и тръгнаха сълзите.

За живота мой и глупостта,

угасналото слънце и звездите. 

Приятелите, верни имах,

семейство, бъдеще, мечти.

Щастие изтръгнато насила.

Сега щастлив ли си? – Почти.

И нещо все не стига

Парчета малки тук и там.

И вече сили не достигат

оставих смисълът и знам!