Той е октомври, притихнала спирка,
спомен от всичките мои лета.
Идва с щастливата шатра на цирка,
вълшебното детство сякаш е там...

Той ме намира, където ме има
с цвете под дъжд, безпощаден и мил.
Падат листата и вятърен климат
носи октомври - антипод на април.

Сутрин е хладен, разумен и тъмен.
Денем омайва със слънце и дим,
с мирис на есен, на слама и въглен
по изсветлелите летни коси...

Той е октомври. Завръща ме вкъщи
с куфар от бившите мои лета.
Спомени, стъпки остават по пътя
бавно, полека. И в миг тишина...


© Елена Желева. 02.10.2016 г.