Изкачваш се към билото на странна планина.
Корони-зъбери над теб в безкрая светят.
Неистова е тази светлина.
Зад тях простира се единствено Небитието.
...И ето, че достигаш до Превала.
Мистично е наоколо. До крайност.
Навеждаш се над стръкове трева
по чудо оцеляла
(и без давност).
Снишаваш се докрай.
И точно в този миг -
превръщаш се в мъгла.
Издигаш се нагоре.
Усещаш колко призрачно си лек -
като въздишка.
...И губиш памет (сякаш пил от Лета).