Защо живееш с неохота?
Защо обиждаш ти живота?
Нима живота не е песен
и в него ти- рефрена лесен?
Нима живота не е чудо
и с него се надбягваш лудо!
Нима не те подтиква силно
да му се радваш ти обилно?
Защо не дърпаш ти юздите,
за да догониш и звездите?
Не е ли тънка далавера
да му стъкмиш една завера?
Нима не смееш да се бориш
и по човешки да говориш?
Защо му даваш да те мачка
и да се вързваш на закачка!
Живей го баш поправилата
и не ходи по перилата.
Борба за въздух е живота
и хъс за по- висока кота.
Роден си да живееш тука,
а не да си живуркаш в скука.
Най- после ти си му стопанин,
а той за тебе е тиранин.
Оставиш ли го безпризорен,
ти правиш акта си позорен.
И слаб ли си за пехливанин
умираш си, като хайванин.