От „залези“ душата ми кърви,
но с тях споделях всичко – самотата
разпаднах се, но карай да върви…
парчетата събрах, макар за кратко!
Каквото е било - било е…спрях
да казвам, че е труден пътя
и тичах, падах, и едва вървях,
но търсех светлина да ме упъти!
За изгреви мечтая, ами да…
защото малко от лъчите им ме сгряха,
съдбата гадно с мен се заигра,
но вече сменям пътя с правилата!