До стряхата на бабината къща,
подпряла си снагата за опора,
порасла беше белоцветна вишна,
и гиздаво се кипреше на двора.

Ухаеща, засищаше пчелите,
красива, малка, кичеста фиданка,
сънуваща и плуваща в мечтите,
и бяла беше...  истинска Снежанка.

Красиво цветна, истинско вълшебство,
разпръсваща безкрайност и омая,
родила се от пролет,  за наследство,
на всички... да усетят рая.