Безсънни нощи.

Тъжни дни.

Мъгливо-

в  тон със самотата.

В душата пусто е

и пак ръми.

Ръждиви спомени се стичат по стъклото.

А Вярата-

ранено птиче,

замръзнало се лута

в лудостта си.

И моли се.

И плаче.

И се врича

отново да почувства обичта си.