Беззъба ярост пускам времето да хапе
и намирам радост в утринната синева.
Сълза една в сърцето ми дълбоко капе 
и се превръща във бисерна роса.

Загубих ли битката със тленността?
Оставих ли белEгa по сухия житейски път?
Има ли покой във вечността,
или и там е в недостъпен нами кът?

Все въпроси увиснали в простора.
Породени от тревога за погубена душа.
А тежи ми вече и съм грохнал от умора
да обичам, да живея... да греша.

Нехайко