На мене всичко тя ми даде:
сърце, душа и ум, и плът.
Без капка свян ми се отдаде
и тръгна тя по моя път.

За таз любов великодушна
за миг, Боже, не ме кори.
Ако в душата не я гушна,
на мъртъв въглен ме стори.

Такваз любов не се изпуска -
такава няма и насън.
За нея разум ме напуска
и цвят красив е всеки трън.

Че таз любов е като мисъл -
с начало е, но е безкрай.
Животът с нея има смисъл
и той е... истинският Рай!