\"...щом от мене си тръгнеш в дванайсет без пет.\"
                                  \" След полунощ\"  Димитър Никифоров

Тя ще тръгне отново в дванайсет без пет,
от онази уютна и малка квартира,
във която един много влюбен поет
нощем с музата своя се среща, красива.

Ще си хване такси, премаляла от страст
и почти шепнешком ще си каже адреса.
А шофьорът учтив през заспалия град
ще потегли, в колата си с чужда принцеса.

Ще се вмъкне на пръсти в дома си студен,
топъл спомен ще тупка в сърцето ù свито.
И в леглото на друг, чак до новия ден
куп сълзи и въздишки, и мисли ще сплита.

Щом сънят във очите ù кротичко спре,
ще сънува навярно най-чудната приказка,
във която един страшно влюбен поет
в утро светло и сбъднато стих ù написва.